ЛЮБО КИРОВ: ВСИЧКО Е ИМАЛО СМИСЪЛ

Късно станах популярен, не съм бил звезда сред тийнейджърите. На 18 години дори нямах финансовата възможност да го направя, тогава нямаше и какво толкова да изкажа. В периода 1995-2000 г., когато прохождах, съм бил над 20-годишен. На Запад е късно тепърва да изгряваш, на 27 години те вече умират, а 15-годишни младежи са звезди и са натрупали милиони. При мен зрелият момент дойде плавно. Годините обаче въобще не са гаранция за мъдрост. Няма значение колко си живял, накрая може да не си научил нищо. Това, че плавно си извървях пътя, всъщност може би ме спаси, защото, при моята експресивност, бързите успехи можеха да ме сринат. Никога не е имало около мен истерия, да мина отнякъде и хората да се разпищят. Ако се беше случило, може би щях да се подведа. Вярвам, че Господ ме е пазил, за да не се съсипя. Сега имам повече глас и статус, отколкото бих имал при друга схема на израстване. Неговата любов е простряна през целия ми път. Той е преценил какъв ми е характерът и как е най-добре да се случат нещата за мен. Бог обръща злото в добро, дори да съм си казвал, че нищо не се е получило, че не сме пробили, не сме успели, че сме се провалили, както се случи при първото ни гостуване в Лондон – всичко е имало смисъл. Подготвил е за мен съдбата, че ще стана на 50 години и тогава ще кажа най- важните неща, които имам да кажа, когато има кой да ме попита. 

ъсно станах популярен, не съм бил звезда сред тийнейджърите. На 18 години дори нямах финансовата възможност да го направя, тогава нямаше и какво толкова да изкажа. В периода 1995-2000 г., когато прохождах, съм бил над 20-годишен. На Запад е късно тепърва да изгряваш, на 27 години те вече умират, а 15-годишни младежи са звезди и са натрупали милиони. При мен зрелият момент дойде плавно. Годините обаче въобще не са гаранция за мъдрост. Няма значение колко си живял, накрая може да не си научил нищо. Това, че плавно си извървях пътя, всъщност може би ме спаси, защото, при моята експресивност, бързите успехи можеха да ме сринат. Никога не е имало около мен истерия, да мина отнякъде и хората да се разпищят. Ако се беше случило, може би щях да се подведа. Вярвам, че Господ ме е пазил, за да не се съсипя. Сега имам повече глас и статус, отколкото бих имал при друга схема на израстване. Неговата любов е простряна през целия ми път. Той е преценил какъв ми е характерът и как е най-добре да се случат нещата за мен. Бог обръща злото в добро, дори да съм си казвал, че нищо не се е получило, че не сме пробили, не сме успели, че сме се провалили, както се случи при първото ни гостуване в Лондон – всичко е имало смисъл. Подготвил е за мен съдбата, че ще стана на 50 години и тогава ще кажа най- важните неща, които имам да кажа, когато има кой да ме попита. 

з съм част от промяната на музикалната среда у нас. Има ме в учебниците по музика за 9-ти клас. Написал съм над 250 – 300 текста за други изпълнители и групи, не само за себе си. Сега се замислям и си казвам: „Да, беше трудно, но съм влязъл в учебниците по музика.”
Никога не съм си измервал гласовия диапазон, но ако включим и фалцетното пеене, ще е голям. Знам доста компенсаторни хватки с фалцети и низини, те трябва да са изравнени, това се научава. Ако имах по-висок глас, може би нямаше да пея с фалцетите, като в парчето „Ти” или „До теб”, те са тип Bee Gees. Правя и високи крясъци като в хевиметъла. С времето станах по-добър. Това, което съм изпълнявал в първия албум, сега бих го украсил много повече, с много повече можене и много повече хватки. При мен израстването се вижда. Повече мога, отколкото преди. Вокалите и вокалните аранжименти си ги правя аз – пея си отделните партии и ги записваме на различни писти. Понеже владея фалцетни техники, мога да пея много високи тонове и да имитирам тембри. Когато чуете голям хор в някоя от песните ми, това означава, че съм записал на няколко писти собствения си глас – ниски, средни, високи, после и с фалцети, още по-високи октави на тези гласове. Записвам над 50 собствени гласа, които дублирам и изглежда все едно пеят жени, а няма такива. Това се случва доста често.

Аз съм част от промяната на музикалната среда у нас. Има ме в учебниците по музика за 9-ти клас. Написал съм над 250 – 300 текста за други изпълнители и групи, не само за себе си. Сега се замислям и си казвам: „Да, беше трудно, но съм влязъл в учебниците по музика.”
Никога не съм си измервал гласовия диапазон, но ако включим и фалцетното пеене, ще е голям. Знам доста компенсаторни хватки с фалцети и низини, те трябва да са изравнени, това се научава. Ако имах по-висок глас, може би нямаше да пея с фалцетите, като в парчето „Ти” или „До теб”, те са тип Bee Gees. Правя и високи крясъци като в хевиметъла. С времето станах по-добър. Това, което съм изпълнявал в първия албум, сега бих го украсил много повече, с много повече можене и много повече хватки. При мен израстването се вижда. Повече мога, отколкото преди. Вокалите и вокалните аранжименти си ги правя аз – пея си отделните партии и ги записваме на различни писти. Понеже владея фалцетни техники, мога да пея много високи тонове и да имитирам тембри. Когато чуете голям хор в някоя от песните ми, това означава, че съм записал на няколко писти собствения си глас – ниски, средни, високи, после и с фалцети, още по-високи октави на тези гласове. Записвам над 50 собствени гласа, които дублирам и изглежда все едно пеят жени, а няма такива. Това се случва доста често.

азват, че има три екзистенциални въпроса, на които е добре човек да може да отговори. Първият от тях е „Кой съм аз?”. Ами аз съм Любо Киров, и няма друг преди мен и няма да има друг след мен – уникално същество, което е създадено да взема от божественото и да го претворява през своята призма. Това е задачата на всеки човек. Всеки рови в Бога, взима, минава през него и прави пак божествени неща, само че са уникални, защото са преминали през уникално същество, каквото е всеки човек. Вторият въпрос е „Защо съм тук и сега?” Защото времето не съществува. Аз съм тук и сега и това е най-важният момент, в който трябва да съумея да бъда щастлив. Миналото и бъдещето, несъществувайки, определят за реален единствено сегашния момент. Затова сме тук и сега. Ние нямаме възможност да бъдем после и преди. Това, което ме освобождава и ме прави смислен и важен (в добрия смисъл) е, че ако аз съм разбрал, че има нещо повече от мен и то е добро, аз с удоволствие искам да го разказвам. Ако съм разбрал, че Бог е супер готин приятел и личност, на която крайно мога да се доверя, не мога да ви го спестя. Много искам да го разказвам – ще го разказвам през музиката, ще го направя вербално, ще го направя и чрез действията си, и чрез решенията си. Третият въпрос е „Накъде отивам?”. Отивам натам, където няма време, както се пее в песента ни със Стенли и Христо Мутафчиев: „Където две вселени са като нас големи. Където няма време, няма време…” Е, по-яко може ли да бъде?

Казват, че има три екзистенциални въпроса, на които е добре човек да може да отговори. Първият от тях е „Кой съм аз?”. Ами аз съм Любо Киров, и няма друг преди мен и няма да има друг след мен – уникално същество, което е създадено да взема от божественото и да го претворява през своята призма. Това е задачата на всеки човек. Всеки рови в Бога, взима, минава през него и прави пак божествени неща, само че са уникални, защото са преминали през уникално същество, каквото е всеки човек. Вторият въпрос е „Защо съм тук и сега?” Защото времето не съществува. Аз съм тук и сега и това е най-важният момент, в който трябва да съумея да бъда щастлив. Миналото и бъдещето, несъществувайки, определят за реален единствено сегашния момент. Затова сме тук и сега. Ние нямаме възможност да бъдем после и одеве. Това, което ме освобождава и ме прави смислен и важен (в добрия смисъл) е, че ако аз съм разбрал, че има нещо повече от мен и то е добро, аз с удоволствие искам да го разказвам. Ако съм разбрал, че Бог е супер готин приятел и личност, на която крайно мога да се доверя, не мога да ви го спестя. Много искам да го разказвам – ще го разказвам през музиката, ще го направя вербално, ще го направя и чрез действията си, и чрез решенията си. Третият въпрос е „Накъде отивам?”. Отивам натам, където няма време, както се пее в песента ни със Стенли и Христо Мутафчиев: „Където две вселени са като нас големи. Където няма време, няма време…” Е, по-яко може ли да бъде?

нес съм постигнал всичко, което някога съм мечтал. Вече съм на 50 години и са ми се случили доста неща, реших, че е добре да ги запиша. Така се роди "Всичко е имало смисъл".
Избрах поредицата SELFMADE, защото тя е различна от биографиите, с които сме свикнали. Тази книга ще ви заведе в цял един свят – моя свят. Тази книга е "жива" – свързана е с мобилно приложение и ще ви е интересно, ако я четете с телефон в ръка. Така ще имате нещо повече от текст. Докато навлизате в историята ми, ще можете и да слушате песните ми, да гледате видео клиповете ми, да изследвате логическите връзки между събитията в живота ми и творческите ми търсения. Предоставих и стотици снимки от личния ми архив, които няма как да се поберат на страниците ѝ.

Бях искрен, надявам се да го усетите. Каня ви да пътуваме заедно през времето, да поговорим за вярата и смисъла, да се вълнуваме от въпросите защо и как живеем. И да откриваме отговорите.

Благодаря на всеки, който ще влезе в моя свят!

Днес съм постигнал всичко, което някога съм мечтал. Вече съм на 50 години и са ми се случили доста неща, реших, че е добре да ги запиша. Така се роди "Всичко е имало смисъл".
Избрах поредицата SELFMADE, защото тя е различна от биографиите, с които сме свикнали. Тази книга ще ви заведе в цял един свят – моя свят. Тази книга е "жива" – свързана е с мобилно приложение и ще ви е интересно, ако я четете с телефон в ръка. Така ще имате нещо повече от текст. Докато навлизате в историята ми, ще можете и да слушате песните ми, да гледате видео клиповете ми, да изследвате логическите връзки между събитията в живота ми и творческите ми търсения. Предоставих и стотици снимки от личния ми архив, които няма как да се поберат на страниците ѝ.

Бях искрен, надявам се да го усетите. Каня ви да пътуваме заедно през времето, да поговорим за вярата и смисъла, да се вълнуваме от въпросите защо и как живеем. И да откриваме отговорите.

Благодаря на всеки, който ще влезе в моя свят!

Сравнение на продукти